Приказка за България От малка баба все ме учи ,все казва: “Слушай, мое мило внуче ! Там далеко, зад Дунава река…( и показваше със свойта старческа ръка) там има слънчев, добър край и всичките народи сравняват го със рай. Това е нашата България любима ! По –хубава от нея няма …и няма и да има. Послушай, чедо, какво ще ти разкажа.На всичко ще те науча и ще покажа. Искам ти да знаеш много за нашата родина. Аз до сега мечтая до нея да замина,да стъпя аз на свойта родната земя. Да я целуна, ниско да и се поклоня, че тя, горката, много претърпяла, от проклето племе добро тя не видяла. Но игото България не смогна да сломи, макар че много се наложи тя да изтърпи. Търпя тя всичко с вдигната глава, а на игото теглото дълбоко в душата завладя. - - - - - - - И вот, години много се минаха, но бабините думи в душата останаха. Сега мечтая за България и аз…!!! - - - - - - - - - Аз имам блян- мечта незабравима. Да посетя България любима. От господ благословена е тази земя и като баба, искам ниско да и се поклоня. Да видя свидните Балкани големи и могъщи като великани. България за мен е и майка и родина. Трябва да я пазим, за да ни има. Всички хора среща с доброта, пленява ги тя със свойта красота.Тя гордо своят свят вековен мина, макар че дедите ни дойдоха във чужбина. Благодаря ти ,Боже, за моите мечти, че даваш ми надежди, вселяваш ми сили ти. Довиждане България, страна любима! Аз клетва давам, че ще те прегърна, защото ще те посетя !

От 13-ти до 15-ти май 2011 година група самодейци, общественици и земеделски стопани от с.Ботево, община „Тунджа” посети с. Виноградовка, Тарутински район, Одеска област в Украйна. Приятелската визита се осъществи по повод честването на 180 години от основаването на селото и по покана на кмета г-н Михаил Карастан и на директора Дома на културата Анна Георгиевна. През 1830г. 700 жители от българското село Чомлеккьой (сега Ботево) се изселват в Бесарабия. 600 от тях остават там и по – късно основават там село Чомлеккьой – днешното Виноградовка. През 2010г. бяха установени връзки между двете села. В продължение на една година инициативни групи от Ботево и Виноградовка работиха по издирването на документи, свързани с историята на двете населени места. Силното желание и воля събра през тази година кметове и общественици от двете населени места, за установяването на трайни връзки и дългосрочно сътрудничество в областта на изкуството и културата . Пропътувайки същия път, който прадедите ни са извървели пеша редом с натоварените волски коли, с малки деца на ръце през далечната 1830 година, самодейните колективи при Народно читалище „Христо Ботев – 1928г.” и Клуб на пенсионера „Златна есен” с. Ботево, община „Тунджа “ посетиха с.Виноградовка за да участват в концертните прояви посветени на празника, поднасяйки китка от красиви и звучни песни и хора – част от българска душевност, олицетворение на шепата пръст от земята която ги е хранила, глътката вода, от водата, която ги е поила, като израз на най-топли приятелски чувства. Прекланяйки се и пред силния дух и упорития труд за съхраняване на изконните български ценности- любов към род и Родина, език и вяра, взаимопомощ и гостоприемство, традиции и бит. Макар и късно вечерта, в полунощ гостите бяха посрещнати по стар български обичай с хляб и сол, с музика и прочувствени слова. По време на тридневния престой се усещаше огромната българска любов съчетана с гостоприемството и жаждата за истинско приятелство. Всеки виждаше в лицата на хората от Виноградовка огромна радост и удовлетвореност от срещата с Ботевци, като хора с общ корен, родина и история. В разговорната реч, съхранена от поколенията българи в селото най-често се чуваха думите България и Чомлекьово, а присъстващите с всеки изминал час се възхищаваха на показаните съхранени и възстановени през годините български традиции, превърнали Виноградовка в огнище на българския дух. Навсякъде в селото се усещаше огромната любов към България и стремежа за съхраняване и обогатяване на общото историческо минало и родова памет. Осезателно почувствахме това при посещението на църковния храм, където преоткрихме общо в провеждането на православните празници и ритуали. Особено ни развълнува организирания открит урок по български език в училището, където учениците и учителите с гордост ни развеждаха в храма на знанието, като разказваха за успехите и постиженията на учениците, гордееха се с новият компютърен кабинет и подобряването на материално-техническата база. Подаръците – книги на известни български автори и приказки, дар от гостите стоплиха сърцата на родолюбивите учители, работещи с плам и всеотдайност, за съхраняване и опазване на българщината историческото минало и родова памет. Любовта към всичко българско и родно, събрано и подредено в Дома на културата ни удиви с автентичността на експонатите, а възрожденския дух и отдаденост за съхраняване на фолклорното богатство на България ни възхити. Съвместният концерт посветен на 180 годишнината от създаването на селото бе кулминация на гостуването на фолклорните състави. Насъбралото се множество се наслади на рецитаторските, танцьорски и певчески умения на учениците от училището във Виноградовка и на красотата от багри по шевиците на автентичните български костюми и българския дух в изпълнените песни и танци на ботевските самодейци. Сълзи от радост и благодарност за създаденото приятелство увековечаваха това знаменателно събитие за хората от двете села с общ корен, което ще се помни дълго и предава на поколенията. Установяването на трайни духовни и културни връзки между жителите на с. Ботево, общ.”Тунджа” и с.Виноградовка, Одеска област, Украйна и стимулирането на културното сътрудничество на техни самодейни колективи бе скрепено с подписването на Споразумение за сътрудничество и развитие на духовните и културни връзки. Целта е да се осъществят съвместни дейности в сферата на културата, образованието, развитието на гражданското общество и местното самоуправление. Инициативният комитет благодари на всички, които подкрепиха тази идея и помогнаха за осъществяването и – община „Тунджа”, самодейците и обществеността на с.Ботево и с.Виноградовка. От Инициативния комитет

Бесарабските българи добре знаят и помнят своята история от създаването на своите села и трудностите на самото преселване от България в Бесарабия. Съхранили своя бит, традиции, обичаи отпреди 180 години в селата се говори на майчин български език. По време на Руско- турската война през 1828-1989 година когато руските войски начело с генерал Дибич Забалканский превземат Одрин и сключват мирен договор, много български семейства тръгват с връщащите се към Русия руски войски. От българското село Чомлеккьой (сега Ботево) 700 жители се изселват в Бесарабия. Тук 600 от тях остават и през 1831 година основават село със същото име - Чомлеккьой– днешното Виноградовка.Селото запазва името си до установяването на съветската власт в Бесарабия. През 1946 година Чомлеккьой се преименува във Виноградовка. Разказите за родната България се запечатвали дълбоко в съзнанието на децата, а те предавали на тази любов от поколения на поколения, та и до днес. Огромното желание да посетят България, родната земя и да открият родовите корени на родното село се превърнали в огромно желание за няколкото ентусиазирани родолюбци: Топал Николай Иванович, Бугор Николай Петрович, Кустуров Николай Дмитриевич ,Кузан Василий Василиевич, Желязко Дмитрий Николаевич водени от кмета на Виноградовка Карастан Михаил Иванович, които през 2010 година събрали информация, проучили посоката и местонахождението на родното селце и водени от ударите на сърцето хванали посоката към село Чомлеккьой (днешно Ботево). Срещнали се с много хора, питали и разпитвали…. и на 6 май 2010 година -ден славен и национален за България, за първи път стъпват в село Ботево. Тук попадат на гостоприемните ботевци и лично кмета на селото г-н Георги Танев ги посреща и развежда из околностите и показва забележителностите на родното село Ботево. Срещите с ръководството на община “Тунджа” и лично с кмета г-н Георги Георгиев обнадеждило още повече гостите, което им подсказвало, че са стигнали на правилното и точно място, а учестените удари на сърцето доказвали, че са открили родните корени, изпълнили са заръките на своите предци. В лицата на ботевци откриват родните черти и българското гостоприемство, добронамереност и приятелско отношение, а топлото посрещане доказва за пореден път, че са открили потомците на своето село, своите прадеди и корените на родното Чомлекьово. Благодарим Ви приятели, че открихте и възродихте родовите корени от дедите ни като възпламенихте искрицата родолюбие в сърцата ни и успяхте да разпалите огъня на приятелството.

По покана на кмета на село Ботево Георги Танев на четиридневно посещение в селото и в община „Тунджа” беше делегация от с. Виноградовка*, Тарутински район, Украйна. Групата състояща се от седем души, земеделски производители бе водена от кмета на селото Михаил Карастан. През далечната 1830 година, вследствие Кримската война, жители на село Чомле-кьой ( сегашното Ботево) са напуснали родната България и са се преселили в Украйна. Там създали село Чомле-кьой ( сегашно Виноградовка) . Разговорите при проведените много срещи с ръководството на община „Тунджа”, с жители на селата Ботево, с. Бояджик и с. Роза, бяха насочени към търсене на корените на сегашните потомци и запознаването им с обичаите и традициите на хората от родните места. Особено се вълнуваха от видяното в село Ботево. Посетиха църквата, където разгледаха старите регистри с надеждата да открият свои прароднини и направиха дарение. Имаха среща със земеделските производители от Ботево и обмениха опит в бизнеса. Разгледаха училището, читалището, детската градина, музея, новата фотоволтарична централа. По късно в клуб „Златна есен” се проведе среща на гостите с обществеността на селото, където делегацията бе радушно посрещната с хляб, сол и китка здравец. Гостите бяха очаровани от майсторските изпълнения на гайда на Динко Чиликов от село Роза и от певческите умения на хористките от клуб „Златна есен” в село Ботево. Всичко това се случваше на фона на излъчвания тричасов филм за настоящето на село Виноградовка. Задушевния разговор водеше към едно, че не само името на селото Чомле-кьой е еднакво, а и традициите, православните обичаи, говора, гостоприемството, трудолюбието, дори музиката и танците са едни и същи. Кулминация на срещата бе народния празник Гергьовден. С голямо вълнение поставиха стръкче цвете на паметника увековечаващ подвига на войните-ботевци загинали за свободата на България. По късно кмета на селото, Георги Танев организира празненство сред вековните дървета в местността „Съръкъс”, откъдето се виждат петнадесет села на община „Тунджа”, град Ямбол и град Сливен. В приятната обстановка всички се сляха в едно. Завързаха се нови запознанства, запяха се весели песни и се извиха кръшни хора. Гостите останаха очаровани от природата, гостоприемството и българската кухня. Кметовете на двете села Ботево и Виноградовка си размениха сувенири и си обещаха срещите да продължат и напред във времето, поставяйки началото на едно бъдещо сътрудничество и приятелство. *Село Виноградовка Село Виноградовка /Лозарско/ е център на селска община- разположено в долината на река Малък Киргиж на 120 км от районния център Татурино и на 180 км от град Одеса /Украйна/ и на 150 км от град Кишинев /Молдова/. През 1928-1929 година по време на Руско- турската война руските войски начело с генерал Дибич Забалканский превземат Одрин и сключват мирен договор.Много български семейства тръгват с връщащите се към Русия руски войски. От Източна България, в това число от Чомле-кьой- днешно Ботево, се изселват в Бесарабия повече от 100 семейства. Тук през 1830 година основават село със същото име - Чомле-кьой. Селото запазва името си до установяването на съветската власт в Бесарабия. През 1946 година Чомле-кьой се преименува във Виноградовка. В момента село Виноградовка наброява 1642 човека.основен поминък на населението е земеделие и животновъдство.